РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА "ПРОФ. БЕНЮ ЦОНЕВ" - ЛОВЕЧ





СПРАВОЧНИК ЗА ЛОВЕЧ | КАТАЛОЗИ | Полезни връзки


 



  Важни събития
през месеца
Пн
Вт
Ср
Чт
Пт
Сн
Нд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31

Дарители


Личните си библиотеки са подарили  учителят Георги Дойчинов, арх. Янко Урумов, проф. Анастас Иширков, проф. Беню Цонев, проф. Стефан Ватев, адвокатът Минко Баръмов, поетите Ламар, Васил Вишневин, Иван Мартинов, Банко Банков, Иван Янчев, писателите Николай Драганов, Георги Мишев, Марко Семов, Ангел Пирински. Повечето от книгите са с автограф или личен печат. Наследниците на Тодор Стратиев, Евдокия и Никола Найденови, д-р Цачо Сяров, Мария и д-р Съйко Съеви са основали парични фондове, от лихвите на които да се закупува литература за библиотеката.


 Христо Бръмбаров (1864 – 25.03.1915)

Роден в Плевен. Учител, а по-късно и директор на четвъртокласното мъжко училище в Ловеч. Един от ентусиазираните инициатори за възобновяване на читалище „Наука”. Подарил голяма част от личната си библиотека – главно книги от руската класика.


 Тодор Стратиев (около 1841 – 17.08.1980)

Роден в Ловеч. Занаятчия. Борец за църковна независимост, за духовно и политическо освобождение. Създава дарителски фонд „Стратиев – народно развитие” като завещава на общината цялото си движимо и недвижимо имущество и с ¼ от лихвите да се закупуват книги за читалищната библиотека.

 Михаил Радославов (1849 – 1895)

Роден в Ловеч. Учител. Съпруг на Анна Предич. За революционна дейност осъден на доживотен затвор и заточен в Диарбекир. След Освобождението работи като адвокат в Ловеч.

 Анна Предич – Радославова (1874 – 1892)

Унгарска сръбкиня от Оршова. Учителка в Ески Джумая (Търговище), където се срещат с Михаил Радославов. В Ловеч е учителка и основателка на женското дружество „Благодетел”. Техните наследници даряват от 154 тома книги от домашната им библиотека на читалището.

 Проф. д-р Стефан Ватев  (06.02.1866 – 09.03.1946)

Роден в Ловеч. Един от създателите на българската педиатрия. Действителен член на БАН. Автор на над 30 научни труда и публикации. Един от основателите на Българския лекарски съюз, на Юнашкия съюз, на Дружеството на българските публицисти и писатели, на Археоложкото дружество и др. В началото на своята кариера е назначен за ординатор на ловешката болница. Избран е за председател на читалището в Ловеч като по време на мандата му се разрешава въпроса за строителството на нова читалищна сграда и създаването на музейна сбирка. Дарява на библиотеката  40 тома книги през 1937 г., парични средства за родния град, за фонда „Написване и отпечатване на поредицата за Ловеч и Ловчанско”. Прави крупни дарения на БАН – 30 000 лева, на редакцията на списание „Педиатричен преглед”- 5000 лева, на Университетската детска клиника – 7 500 лева, на Софийския университет – 1000 тома книги. След смъртта на проф. Беню Цонев той е новоизбраният председател на Ловчанския научен комитет в София по написването и редактирането на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. Почетен гражданин на София и Ловеч.

 Проф. д-р Анастас Иширков (05.04.1868 – 06.04.1937)

Роден в Ловеч. Географ. Той е първият уредник на Географския институт и основател на Българското географско дружество. Член е на БАН и на научния комитет за написването и напечатването на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. През 1935 г. подарява на читалище „Наука” 958 тома книги от библиотеката си и учредява дарителски фонд на свое име. Провъзгласен за почетен член на читалището. Дарява на Софийския университет  900 000 лв. Прави дарения за построяване на ж.п. линията Левски-Ловеч. Автор на 240 научни труда на български и на други езици.   

 Проф. д-р Параскев Стоянов (30.01.1871 – 14.11.1940)

Роден в Гюргево, Румъния. Лекар – хирург, основоположник  на хирургичната школа в България. Работил като лекар в Ловеч и оставил трайна следа в обществения живот на града. Събира материали за историята на Ловеч, за революционната организация на Васил Левски, един от инициаторите за създаването на музейна сбирка към читалището и паметника на Тодор Кирков. Автор на книгите: „Ловеч като столица на В. Левски, седалище на Българския революционен комитет”, „Тодор Кирков Ловчалията”, превел главата, посветена на Ловеч, от книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балкана”. Основател на детския морски санаториум край Варна. Професор в Медицинския факултет при Софийски университет. Често е казвал „Когато умра, отворете сърцето ми и ще намерите там написано „ЛОВЕЧ”.

 Проф.  д-р Тошко Петров (30.04.1872 -29.05.1942)

Роден в Ловеч. Редовен член на БАН. Основоположник на научната хигиена в България. Основател и пръв директор на Хигиенния институт при Главна дирекция на народното здраве, основател и завеждащ катедрата по хигиена и бактериология при Медицинския факултет на Софийския университет, въвежда ваксината БЦЖ при новородените. Автор на много научни трудове. Дарява средства за построяването на ж.п. линията Левски – Ловеч, за Ловчанското благотворително дружество. Създава дарителски фонд на името на родителите си „Фицка и Петър Тошкови”, с чиито средства  да се закупуват книги за читалището в Ловеч. Към БАН създава дарителски фонд за научни цели „Проф. Райна и проф. д-р Тошко Петрови” на стойност 100 000 лева.


 Проф. Иван Урумов (10.05.1856 – 09.10.1937)

Роден в Ловеч. Ботаник. Обект на проучванията му е флората на България. Основни трудове:„Принос към българската флора”, „Материали по българска народна медицина”. В поредицата „Ловеч и Ловчанско”  е написал биографиите на д-р Васил Радославов, Иван Драсов, Марин Луканов. Член е на научния комитет и редактор по издаването на „Ловеч и Ловчанско”. Дарява на читалищната библиотека  в Ловеч 1200 ценни книги и става неин  почетен член. Прави парични дарения за фонд „Постройка на читалищна сграда”, за църквата „Св. Богородица”, на дружество „Безплатна ученическа трапезария” в Ловеч и 10 000 лева на Ловчанското дружество в София дарява.

 Проф. д-р Стефан Петков (05.06.1860-08.12.1951)

Роден в Ловеч. Ботаник. Действителен член на БАН. Работи главно в областта на водорасловата, мъховата и висшата флора на България. Автор на първата библиография за българската флора. Участник е при основаването на Българското природоизпитателно дружество, на Българското пещерно дружество и на Българското ботаническо дружество. Член е на научния комитет за написването и отпечатването на поредицата „Ловеч и Ловчанско”. На читалище „Наука” дарява през 1936 г. 20 тома книги за библиотеката, за което е обявен за почетен член. Прави парични дарения за строежа на ж.п. линията Левски – Ловеч и за църквата „Св. Богородица”.